Няма те! И не те е било!
С огнен пепелен дъх смъртта близна сърцето ми.
Толкова силно ме заболя в онзи момент!
Исках да викам от болка, така че да чуе вселената.
Исках да плача с рева на морето.
Да пронижа пространствата с вой на сирена.
Няма те! И не те е било!
Ярки призрачни спомени,
като в нощен кошмар,
ме оплитаха в празни гнезда, гротескно застинали.
Паникьосах се,
пазарях се да изкупя вината ти,
всяка твоя вина;
неизречени заклинания зазвучаха в главата ми.
Няма отвъдно, където да чакаш за среща със мен.
Когато часът ми настъпи,
с последната моя въздишка ще си отидеш и ти.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Павлина Гатева Все права защищены
