670301 (Павлина Гатева)
1387 361
23 нояб. 2009 г., 09:43

Няма те! И не те е било! 

  Поэзия » Другая
697 0 6

С огнен пепелен дъх смъртта близна сърцето ми.

Толкова силно ме заболя в онзи момент!

Исках да викам от болка, така че да чуе вселената.

Исках да плача с рева на морето.

Да пронижа пространствата с вой на сирена.

Няма те! И не те е било!

Ярки призрачни спомени,

като в нощен кошмар,

ме оплитаха в празни гнезда, гротескно застинали.

Паникьосах се,

пазарях се да изкупя вината ти,

всяка твоя вина;

неизречени заклинания зазвучаха в главата ми.

 

Няма отвъдно, където да чакаш за среща със мен.

Когато часът ми настъпи,

с последната моя въздишка ще си отидеш и ти.

© Павлина Гатева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • "с последната моя въздишка ще си отидеш и ти"
    Няма какво да кажа! Поздрави!
  • Много силно!!! Чак сърцето ме заболя.
    Поздрави!
  • Скоро интервюирах една 85- годишна жена. Знаеш ли какво ми каза?
    "Животът няма утрешна дата".
    А аз не зная права ли е, или- не. Питам се...
  • Искрено и силно! Бог да е с теб в този труден момент!
  • Незнам какво да пиша,освен-Много е силно!Поздрав!
  • !!!
    Ох, безпределно силно!!!
    Супричастна!
    А стихът - той е... само може да се почувства...
    Прегръщам те силно и ако можех, бих стопила тази безнадежност... и космична болка...
    трудно се вярва в такъв момент... но идва после надеждата... която става реалност - с последната твоя въздишка ще се срещнете завинаги...
    Прегръщам те, мила!
Предложения
: ??:??