Няма те! И не те е било!
С огнен пепелен дъх смъртта близна сърцето ми.
Толкова силно ме заболя в онзи момент!
Исках да викам от болка, така че да чуе вселената.
Исках да плача с рева на морето.
Да пронижа пространствата с вой на сирена.
Няма те! И не те е било!
Ярки призрачни спомени,
като в нощен кошмар,
ме оплитаха в празни гнезда, гротескно застинали.
Паникьосах се,
пазарях се да изкупя вината ти,
всяка твоя вина;
неизречени заклинания зазвучаха в главата ми.
Няма отвъдно, където да чакаш за среща със мен.
Когато часът ми настъпи,
с последната моя въздишка ще си отидеш и ти.
© Павлина Гатева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Много силно!!! Чак сърцето ме заболя.
Поздрави! -
Скоро интервюирах една 85- годишна жена. Знаеш ли какво ми каза?
"Животът няма утрешна дата".
А аз не зная права ли е, или- не. Питам се... -
Искрено и силно! Бог да е с теб в този труден момент!
-
Незнам какво да пиша,освен-Много е силно!Поздрав!
-
!!!
Ох, безпределно силно!!!
Супричастна!
А стихът - той е... само може да се почувства...
Прегръщам те силно и ако можех, бих стопила тази безнадежност... и космична болка...
трудно се вярва в такъв момент... но идва после надеждата... която става реалност - с последната твоя въздишка ще се срещнете завинаги...
Прегръщам те, мила!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Няма какво да кажа! Поздрави!