Няма утре
Целият свят ще потъне в една сълза,
оставяща следи от раздяла по лицето –
от любовта, която вчера устните свърза,
а днес не се допират даже и ръцете.
И утре сутринта птиците пак ще пеят,
слънчевите лъчи пак ще топлят земята,
но устните им повече няма да се смеят,
нито да са им отново щастливи сърцата.
Суровата земя го отне завинаги от нея
и сама знае, че за любов трябват двама,
сънищата им трябваше да се слеят...
но до днес – утре за тях просто няма.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Никица Христов Все права защищены
