Няма утре
Целият свят ще потъне в една сълза,
оставяща следи от раздяла по лицето –
от любовта, която вчера устните свърза,
а днес не се допират даже и ръцете.
И утре сутринта птиците пак ще пеят,
слънчевите лъчи пак ще топлят земята,
но устните им повече няма да се смеят,
нито да са им отново щастливи сърцата.
Суровата земя го отне завинаги от нея
и сама знае, че за любов трябват двама,
сънищата им трябваше да се слеят...
но до днес – утре за тях просто няма.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никица Христов Всички права запазени
