diesto (Данаил Антонов)
1039 617
9 окт. 2022 г., 17:44

Няма връщане назад! 

  Поэзия » Любовная
283 1 5

Аз толкова съм благодарен на обидата, 

че мога да те изболея отведнъж.

Внезапно, като най-любовния ми прилив, 

на тъй неско̀посен поет, но влюбен мъж.

Ще свършат безполезните ми думи

и няма да творя стихотворения.

И няма да изпадам в тази лудост,

събирайки фалшиви съжаления.

Разбира се, че много вероятно

ще срещам топлината на очите си

със спомен за безсилния ти хлад

от твоето, уплашено - Обичам те...

Но ти недей! За мен не се оглеждай! 

Умирал съм, ти знаеш ли? За теб.

А после в мен се раждаше надежда,

че пак ще усещам жив човек.

Уви, аз няма да живея сто живота!

И девет даже. (Господ да не дава!) 

На този му извлачих и хомота, 

и тежкото на чуждите сама̀ри... 

Така, че не робувам на клишета! 

Ръцете ми висят от непрегръщане. 

От днес ще бъда само там, където 

към мен не можеш нивга да се върнеш! 

 

Стихопат.

Danny Diester

27.03.2021

© Данаил Антонов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Да се ражда, в повечето случаи не е лесно, та дори и стих Но роди ли се, рожбата винаги е красива! Твоята ми хареса! Поздравления!
  • Пиши си. То и животът е бреме, но не трябва да се пренебрегва сладостта му. Поздрави
  • Когато имаш една и съща емоция, нямаш кой знае колко различни изразни средства... Освен ако не си голям талант, какъвто аз не съм. Затова и вече се изчерпах. (Слава Богу!) Писането винаги е било бреме за мен. 🙂
  • Тематиката на творбите ти е повтаряща се, но винаги намирам нещо само твое, различно.
  • Ръцете ми висят от непрегръщане.
Предложения
: ??:??