Няма връщане назад!
Аз толкова съм благодарен на обидата,
че мога да те изболея отведнъж.
Внезапно, като най-любовния ми прилив,
на тъй неско̀посен поет, но влюбен мъж.
Ще свършат безполезните ми думи
и няма да творя стихотворения.
И няма да изпадам в тази лудост,
събирайки фалшиви съжаления.
Разбира се, че много вероятно
ще срещам топлината на очите си
със спомен за безсилния ти хлад
от твоето, уплашено - Обичам те...
Но ти недей! За мен не се оглеждай!
Умирал съм, ти знаеш ли? За теб.
А после в мен се раждаше надежда,
че пак ще усещам жив човек.
Уви, аз няма да живея сто живота!
И девет даже. (Господ да не дава!)
На този му извлачих и хомота,
и тежкото на чуждите сама̀ри...
Така, че не робувам на клишета!
Ръцете ми висят от непрегръщане.
От днес ще бъда само там, където
към мен не можеш нивга да се върнеш!
Стихопат.
Danny Diester
27.03.2021
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
Но роди ли се, рожбата винаги е красива! Твоята ми хареса! Поздравления! 
