31 мая 2010 г., 04:25

Няма вяра 

  Поэзия » Философская
725 0 4

Понятието няма стойност.

Себесклонна непристойност.

Няма ревност.

Няма изневяра,

за обстойност,

дето няма вяра.

 

Древността е оправданието.

Хлеботичност е незнанието.

Мислите се втурват хаотично

неприлично

с думите,

които търкат токовете

на биотоковете.

Гневността е проклятие.

Мисълта е разпятие.

Докосването от Бога

става, ако не си йога

в тотална изнемога.

Аз мога

да разпъвам

кръста си

на няколко позиции,

безмислености и безжиции.

Да гинат непогинности...

померностни повинности.

Аз си чакам мечтите.

Те ще дойдат и трите -

Любовта,

очарованието

на риданието

и бохемията на създанието.

Заради незнанието.

 

 

© Румен Марков Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Няма време за чакане...
  • "Аз си чакам мечтите.

    Те ще дойдат и трите -"

    Разбира се, ще дойдат -накуп или в редица
    А вярата я има -дори да е измислица...
    Дори да е затрупана със ежедневна скука
    във влака на Надеждата в последната минута
    ще скочи.Ще пътува по-дълго от достатъчно.
    Щом трябва.Ще те чака.Щом трябва.Ще я чакаш.
  • Аз мога

    да разпъвам

    кръста си...
  • "Мисълта е разпятие...
    Заради незнанието
    и бохемията на създанието"
    !!!
Предложения
: ??:??