1 апр. 2018 г., 14:31  

Няма заглавие

769 5 4

За устните ти всяка нощ копнея

и търся в мрака твойта топлина.

Да любя друга просто не умея!

Без тебе тъй студена е нощта!

 

За твоите ръце мечтая нощем

тъй нежни като цвят новороден!

Да ме прегръщаш искам още, още!

Не спирай този миг благословен!

 

Затворя ли очи от светлината

пред мен заставаш ти, ефирен звън!

Най-прелестният цвят си от дъгата!

За мене си най-приказният сън!

 

За тялото ти изгорях от жажда!

Река да беше бих те пресушил!

Със всеки изгрев сутрин щом се ражда

нощта с теб искам да съм съгрешил!

 

07.02.2010 г.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...