Apr 1, 2018, 2:31 PM  

Няма заглавие

  Poetry » Love
767 5 4

За устните ти всяка нощ копнея

и търся в мрака твойта топлина.

Да любя друга просто не умея!

Без тебе тъй студена е нощта!

 

За твоите ръце мечтая нощем

тъй нежни като цвят новороден!

Да ме прегръщаш искам още, още!

Не спирай този миг благословен!

 

Затворя ли очи от светлината

пред мен заставаш ти, ефирен звън!

Най-прелестният цвят си от дъгата!

За мене си най-приказният сън!

 

За тялото ти изгорях от жажда!

Река да беше бих те пресушил!

Със всеки изгрев сутрин щом се ражда

нощта с теб искам да съм съгрешил!

 

07.02.2010 г.

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...