25 февр. 2025 г., 18:53

Няма заглавие

399 1 0

Уморих се вече да обичам!

Умори се моето сърце!

Всеки път душата ми да пита:

а сега след нея накъде?

 

Уморих се все да обещавам

и да вярвам в розови мечти!

Уморих се аз да се раздавам!

Уморих се! Вече ме боли!

 

Уморих се от фалшива нежност

и от празни думи и лъжи!

От тихата, но истинска враждебност!

От завист, от омраза и сълзи!

 

 

Уморих се от човешка злоба!

От простотия бликаща отвред!

Явно истината е във гроба!

Щом си в него всичко е наред!

 

За „Бог да прости“ чаши ще се пълнят

и ще звучат прочувствени слова.

Накрая само шепа пръст ще хвърлят

и всеки ще си тръгне у дома!

 

 

А ти ще си останеш под земята

сред влагата, сред мрак и тишина!

И ти ще си щастлив във самотата

далеч от лицемерната тълпа!

 

 

2.02.2025 г.

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...