Няма заглавие
Уморих се вече да обичам!
Умори се моето сърце!
Всеки път душата ми да пита:
а сега след нея накъде?
Уморих се все да обещавам
и да вярвам в розови мечти!
Уморих се аз да се раздавам!
Уморих се! Вече ме боли!
Уморих се от фалшива нежност
и от празни думи и лъжи!
От тихата, но истинска враждебност!
От завист, от омраза и сълзи!
Уморих се от човешка злоба!
От простотия бликаща отвред!
Явно истината е във гроба!
Щом си в него всичко е наред!
За „Бог да прости“ чаши ще се пълнят
и ще звучат прочувствени слова.
Накрая само шепа пръст ще хвърлят
и всеки ще си тръгне у дома!
А ти ще си останеш под земята
сред влагата, сред мрак и тишина!
И ти ще си щастлив във самотата
далеч от лицемерната тълпа!
2.02.2025 г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Иванов Всички права запазени
