Няма заглавие

Уморих се вече да обичам!

Умори се моето сърце!

Всеки път душата ми да пита:

а сега след нея накъде?

Уморих се все да обещавам

и да вярвам в розови мечти!

Уморих се аз да се раздавам!

Уморих се! Вече ме боли!

Уморих се от фалшива нежност

и от празни думи и лъжи!

От тихата, но истинска враждебност!

От завист, от омраза и сълзи!

Уморих се от човешка злоба!

От простотия бликаща отвред!

Явно истината е във гроба!

Щом си в него всичко е наред!

За „Бог да прости“ чаши ще се пълнят

и ще звучат прочувствени слова.

Накрая само шепа пръст ще хвърлят

и всеки ще си тръгне у дома!

А ти ще си останеш под земята

сред влагата, сред мрак и тишина!

И ти ще си щастлив във самотата

далеч от лицемерната тълпа!

2.02.2025 г.