Feb 25, 2025, 6:53 PM

Няма заглавие

  Poetry » Civic
389 1 0

Уморих се вече да обичам!

Умори се моето сърце!

Всеки път душата ми да пита:

а сега след нея накъде?

 

Уморих се все да обещавам

и да вярвам в розови мечти!

Уморих се аз да се раздавам!

Уморих се! Вече ме боли!

 

Уморих се от фалшива нежност

и от празни думи и лъжи!

От тихата, но истинска враждебност!

От завист, от омраза и сълзи!

 

 

Уморих се от човешка злоба!

От простотия бликаща отвред!

Явно истината е във гроба!

Щом си в него всичко е наред!

 

За „Бог да прости“ чаши ще се пълнят

и ще звучат прочувствени слова.

Накрая само шепа пръст ще хвърлят

и всеки ще си тръгне у дома!

 

 

А ти ще си останеш под земята

сред влагата, сред мрак и тишина!

И ти ще си щастлив във самотата

далеч от лицемерната тълпа!

 

 

2.02.2025 г.

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...