НЯМА ЗАГЛАВИЕ 

Р.Чакърова

Една субективна причина ме кара да трепна 
при пресния спомен, болящ като рана прострелна. 
Любов или смърт?  Или... може би - двете?... 
Но нека... да мине и още един понеделник. 

Ще бъде начало.  На следващи седем дуела 
за право над някоя счупена улична пейка. 
От страх секундантът ще бърше потта си от челото 
с намачкана нервно, приготвена бяла жалейка. 

И седем петела в заучен канон ще пригласят 
на гайди, пищящи в зловещо мажорно ламенто.
Докато мирис на йод и подгизнали марли отнасят 
съвсем обективно разпаднати, твои сегменти... 

И няма да чуя как няколко виснали облака 
се карат за слънце в пореден безсмислен скандал, 
защото от гледната точка на пресните спомени 
зенитът по седми петли е ни жив, ни умрял... 

На куц крак ще литна да среша разрошени упреци, 
ще втъкна вините с блестяща от утрото шнола 
в косите на няколко тесни, безиходни улици, 
а после ще хукна по тях... Много жива. И гола... 

Лондон 03/05/2016 '  23:50