***
НЯМА ЗАГЛАВИЕ
Р.Чакърова
Една субективна причина ме кара да трепна
при пресния спомен, болящ като рана прострелна.
Любов или смърт? Или... може би - двете?...
Но нека... да мине и още един понеделник.
Ще бъде начало. На следващи седем дуела
за право над някоя счупена улична пейка.
От страх секундантът ще бърше потта си от челото
с намачкана нервно, приготвена бяла жалейка.
И седем петела в заучен канон ще пригласят
на гайди, пищящи в зловещо мажорно ламенто.
Докато мирис на йод и подгизнали марли отнасят
съвсем обективно разпаднати, твои сегменти...
И няма да чуя как няколко виснали облака
се карат за слънце в пореден безсмислен скандал,
защото от гледната точка на пресните спомени
зенитът по седми петли е ни жив, ни умрял...
На куц крак ще литна да среша разрошени упреци,
ще втъкна вините с блестяща от утрото шнола
в косите на няколко тесни, безиходни улици,
а после ще хукна по тях... Много жива. И гола...
Лондон 03/05/2016 ' 23:50
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Rositsa Chakarova Всички права запазени
