18 февр. 2009 г., 19:55

Няма значение 

  Поэзия
760 0 4

Имаше някога книжка със приказки

за хора добри и любов непокварена

и винаги злото си плащаше данъка,

и всичко ставаше както го искахме.

Но няма я вече в живота реалност -

накъсаха страниците, изгониха вярата...

пилеят се листи дълбоко в сърцата ни -

забравени, стъпкани без срам и без жалост.

Не подозираме колко се бъркаме

като поглеждаме със злоба и завист...

Кой по-модерен? Кой по-побъркан е?...

Ничие щастие не ни носи радост.

Подминаваме думите стойностни

и жестове малки, но истински.

Не искаме обич, а власт и престиж...

И искаме  завист - така сме признати.

Двулично усмихнати, отвътре горим.

Наяве красиви, отвъд грозновати.

© Полина димова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??