Няма значение
Имаше някога книжка със приказки
за хора добри и любов непокварена
и винаги злото си плащаше данъка,
и всичко ставаше както го искахме.
Но няма я вече в живота реалност -
накъсаха страниците, изгониха вярата...
пилеят се листи дълбоко в сърцата ни -
забравени, стъпкани без срам и без жалост.
Не подозираме колко се бъркаме
като поглеждаме със злоба и завист...
Кой по-модерен? Кой по-побъркан е?...
Ничие щастие не ни носи радост.
Подминаваме думите стойностни
и жестове малки, но истински.
Не искаме обич, а власт и престиж...
И искаме завист - така сме признати.
Двулично усмихнати, отвътре горим.
Наяве красиви, отвъд грозновати.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Полина димова Всички права запазени
гузният се издава сам
Браво.
