Аз съм сбор от слабости и страсти,

пълен съм и със душевни красти.

Но две страсти няма в мен,

от тях, уви, съм аз лишен.

Веч' прекалено съм далече

от хватката на гордостта.

Сърцето ми избягна вече

прегръдката на завистта.

А днеска тези два порока

подмамват ни надлъж и шир,

подобно на река дълбока

с коварен на завоя вир.

Затуй, доволен от съдбата,

що мойрите ми отредиха,

охотно хапвам от софрата

и си редя полека стѝха!