22 feb 2023, 8:48

Нямам

421 1 0

Аз съм сбор от слабости и страсти,

пълен съм и със душевни красти.

Но две страсти няма в мен,

от тях, уви, съм аз лишен.

 

Веч' прекалено съм далече

от хватката на гордостта.

Сърцето ми избягна вече

прегръдката на завистта.

 

А днеска тези два порока

подмамват ни надлъж и шир,

подобно на река дълбока

с коварен на завоя вир.

 

Затуй, доволен от съдбата,

що мойрите ми отредиха,

охотно хапвам от софрата

и си редя полека стѝха!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Янков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...