22.02.2023 г., 8:48

Нямам

416 1 0

Аз съм сбор от слабости и страсти,

пълен съм и със душевни красти.

Но две страсти няма в мен,

от тях, уви, съм аз лишен.

 

Веч' прекалено съм далече

от хватката на гордостта.

Сърцето ми избягна вече

прегръдката на завистта.

 

А днеска тези два порока

подмамват ни надлъж и шир,

подобно на река дълбока

с коварен на завоя вир.

 

Затуй, доволен от съдбата,

що мойрите ми отредиха,

охотно хапвам от софрата

и си редя полека стѝха!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Янков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...