Аз съм сбор от слабости и страсти,
пълен съм и със душевни красти.
Но две страсти няма в мен,
от тях, уви, съм аз лишен.
Веч' прекалено съм далече
от хватката на гордостта.
Сърцето ми избягна вече
прегръдката на завистта.
А днеска тези два порока
подмамват ни надлъж и шир,
подобно на река дълбока
с коварен на завоя вир.
Затуй, доволен от съдбата,
що мойрите ми отредиха,
охотно хапвам от софрата
и си редя полека стѝха!
© Георги Янков All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
