Нямам думи
Нямам думи вече, с които да опиша,
болката в мен, която ме изгаря.
Мъката, която в камък ме превръща.
Сълзите-въглени горещи, които аз преглъщам.
Загубата, която не се заменя с нищо.
Щастието, което няма да се върне.
Мечтите, които останаха далече.
Любовта, неугасваща и вечна.
Надеждите, които отлетяха.
Обичта, която топли.
Спомените, които остават живи.
Самотата, която ме очаква.
болката в мен, която ме изгаря.
Мъката, която в камък ме превръща.
Сълзите-въглени горещи, които аз преглъщам.
Загубата, която не се заменя с нищо.
Щастието, което няма да се върне.
Мечтите, които останаха далече.
Любовта, неугасваща и вечна.
Надеждите, които отлетяха.
Обичта, която топли.
Спомените, които остават живи.
Самотата, която ме очаква.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Веселина Узунова Все права защищены
