11 мая 2007 г., 09:27

Нямам думи 

  Поэзия
895 0 2
Нямам думи вече, с които да опиша,
болката в мен, която ме изгаря.
Мъката, която в камък ме превръща.
Сълзите-въглени горещи, които аз преглъщам.

Загубата, която не се заменя с нищо.
Щастието, което няма да се върне.
Мечтите, които останаха далече.
Любовта, неугасваща и вечна.

Надеждите, които отлетяха.
Обичта, която топли.
Спомените, които остават живи.
Самотата, която ме очаква.

© Веселина Узунова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??