cherry74 (Мириам )
47 86
25 июн. 2007 г., 09:31

НЯМАМ ДУША 

  Поэзия
590 0 5

 

 

НЯМАМ ДУША

Животът ли ме отминава

или се загубих някъде?

Следи във мене не остават

и съм хванала пътеката за никъде.

Бавно се редят сезоните.

В мен времето е просто спряло.

И се блъскат грубо думите

в душата ми, безкрайно опустяла.

Всъщност нея никъде я няма.

Като кукла празна съм отвътре.

Сърцето ми – безкрайна драма,

а актьорите са мъртви.

Душата ми е празна вече.

Загубих вярата си в Бог.

Искам да избягам надалече.

Искам нов живот.

Защо ли няма в магазините

резервни части и за нас?

Когато се строши душата ти:

Моля, ето Ви една на Вас!

По дяволите, трудно е да оцелея

и да се боря в този мрак,

но преди всичко да остана

с душа на истински човек.

20.05.2007

© Мириам Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Много силен стих
  • Благодаря Ви отново за топлите думи!
  • "По дяволите, трудно е да оцелея
    и да се боря в този мрак,
    но преди всичко да остана
    с душа на истински човек."

    Трудно е, но не е неизпълнимо. Ще останеш.
    Много е хубав стиха ти!!! Поздрави!!!
  • Всичките ти стихове са прекрасни! Радвам се, че се появи тук за да те препрочитам!
  • Мариана , зарежи мрака , вън е прекрасен слънчев , летен ден! Усмихни се и ни напиши нещо красиво, ти го можеш!
Предложения
: ??:??