НЯМАМ ДУША
НЯМАМ ДУША
Животът ли ме отминава
или се загубих някъде?
Следи във мене не остават
и съм хванала пътеката за никъде.
Бавно се редят сезоните.
В мен времето е просто спряло.
И се блъскат грубо думите
в душата ми, безкрайно опустяла.
Всъщност нея никъде я няма.
Като кукла празна съм отвътре.
Сърцето ми – безкрайна драма,
а актьорите са мъртви.
Душата ми е празна вече.
Загубих вярата си в Бог.
Искам да избягам надалече.
Искам нов живот.
Защо ли няма в магазините
резервни части и за нас?
Когато се строши душата ти:
Моля, ето Ви една на Вас!
По дяволите, трудно е да оцелея
и да се боря в този мрак,
но преди всичко да остана
с душа на истински човек.
20.05.2007
© Мириам All rights reserved.
