22 июл. 2023 г., 11:35

Нямам повод да се върна

499 0 0

Ще тръгвам от чакалнята Живот.

Запазил бях ти място сред милиони.

Ний чакахме и търсихме любов,

ала единствено се сменяха сезоните.

И времето препусна в своя ход.

Понякога живеейки, умирахме, 

помъкнали най-тежкия хомот 

с тревогата - Дали ще сме щастливи?... 

Уви, това е толкоз относително. 

Хазартно, с прилежащ добър късмет. 

Прелистваме си чувствата, презрително

във свят с новоизлюпени поети... 

Дървото на илюзиите съхне. 

Мастилото по листите бледнее. 

Аз нямам вече повод да се върна. 

Със тебе бях забравил да живея... 

 

©тихопат. 

Данаил Антонов 

20.07.2023

 

 

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Данаил Антонов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...