Нямам повод да се върна

Ще тръгвам от чакалнята Живот.

Запазил бях ти място сред милиони.

Ний чакахме и търсихме любов,

ала единствено се сменяха сезоните.

И времето препусна в своя ход.

Понякога живеейки, умирахме, 

помъкнали най-тежкия хомот 

с тревогата - Дали ще сме щастливи?... 

Уви, това е толкоз относително. 

Хазартно, с прилежащ добър късмет. 

Прелистваме си чувствата, презрително

във свят с новоизлюпени поети... 

Дървото на илюзиите съхне. 

Мастилото по листите бледнее. 

Аз нямам вече повод да се върна. 

Със тебе бях забравил да живея... 

©тихопат. 

Данаил Антонов 

20.07.2023