19 сент. 2011 г., 02:08
Нямам при кого
1559
0
42
Валдхорната на вятъра в комините засвири
последен валс за моя листопад.
Завръщам се към себе си, но никой не намирам -
изстинало гнездо е бившият ми свят.
Представях си, че чака ме, притихнала на прага,
(досущ по Дебеляновия стих)
онази "аз", която под липите да протяга
към мен ръце, разтворени като диптих.
Че ме посреща същата, след толкова години,
каквато за последно я видях -
от огледалото прошепна: "Трябва да заминеш!
На добър час! Не ме мисли - до тука бях..."
Аз цял живот писма й пиша - тихи листопади,
по вятъра й пращам всеки стих,
към нея се протягам през държави, хора, сгради,
но никога и крачица не приближих.
Не беше още се обадил вятърът с валдхорна,
да завърти последния ми валс,
да литна от дървото на живота и покорно
да покръжа и легна в есенната кал.
Сега се връщам, миналото метнала на рамо,
завръщам се с дъжда на този град,
но нямам при кого - онази бивша "аз" я няма...
Не оцелява никой в личния си ад.
17.09.2011
Радост Даскалова
© Радост Даскалова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
-
хареса ми, особено поантата!
-
хареса ми, наистина ! а коментарите ме карат да се усмихвам само...поздрав !
-
Много, много ми харесва, Радост! Поздрави!
-
Силно и разтърсващо!!!
Поздрави! -
Най- болезненото завръщане - към самия себе си...
-
За да не се получи някакво недоразумение:
1.)Стихотворението е много хубаво, за което Поздравления за авторката.
2.)argonyk (Димитър Никифоров):
а.) не разбирам защо в последния си коментар едва ли не се опита да направиш псхопортрет на Рицаря и то по един не особено възпитан начин
б.) щом четеш и познаваш авторката, трябваше и да знаеш, че тя няма нужда от подобна нескопосна адвокатска защита.
3.) Регина (Радост Даскалова): И аз силно изненадан от твоята реакция. Всъщност кой е казал, че нямаш право на собствен израз? Никой. Ти си автора, пиши каквото и както искаш, стига да го публикуват. Като искаш вместо „Да“, напиши „го“, „му“, „ми“, „ни“ и т.н. Изборът е твой. Така ли е? Така е. Но виждаш ли, когато някой се осмели да ти каже и то по един възпитан и добронамерен начин, че мястото на това „да“ не е там, където си го написала, едва ли не настъпва трагедия.
Радост, истината е, че и от 99 дерета вода да докараш, на това место няма да порасне „ДА“, което да отговаря на прецизните правила, изисквания и критерии. -
Харесва ми как пишеш, но егото ти явно е прекалено силно. Спокойно, повече няма да те чета -- пиши както желаеш.
-
РЕГионален кеф!
-
милибг - благодаря ти!
ЛьоШевалие - Много точно! Хипотетична конструкция е и не виждам защо да не може да бъде употребена с глагола "представям си"? Както може да се каже:
Търся книга, която да струва пет лева.
така може да се каже и:
Представям си онази "аз", която да протяга ръце.
ЛьоШевалие, мисля, че по-нататъчната размяна на мнения по текста ми ще се изроди в спор, в разправия, което не бих допуснала. Не за това помествам в този сайт - неконфликтен човек съм, но да бъда гледана под лупа и да нямам правото на свой изказ - това ми идва вповече!
Пиши си изрядните от стилистична, синтактична и граматична гледна точка стихотворения и остави пространство на останалите да пишат също! За всекиго има място. -
Съдържателно,чувствено,стойностно!Поздрави!
-
Най-напред да кажа, че не очаквах подобна реакция. После:
Обсъдих въпроса с професионален езиковед. И аз си падам малко такъв, поне по диплома.
Цялата работа е, че конструкцията "която да ..." формулира качество, което се притежава от някакъв хипотетичен субект: "Търся книга, която да струва пет лева", "Искам приятел, който да е винаги до мене". Във втора строфа обаче ти си съчетала тая конструкция с глагола "представям си", който не допуска хипотетични конструкции. "Представям си книга, която струва пет лева" (невъзможно е да се запази "да"-то"
.
И тъй, отговорът е еднозначен -- грешка има. Колкото до забележката на твоя познат за инфинитива: неуместна е -- инфинитивът не може да означава бъдеще време, той е неопределена глаголна форма. -
Мария Вергова, Благонрава, Траум, йосифова, божилова1, валя1771, ЗЕМЕДЕЛЕЦ, улянка, аргоник - покорно благодаря за коментарите!
Търсещият - вероятно, защото Сартр е по-цялостна личност от мен, та затова за него другият е ада...за мен - другият е друг ад
ЛьоШевалие - Грешка няма! И за да не бъда голословна - поисках мнението на професионален коректор. Ето неговите думи:
"Отговорът на въпроса "Правилно ли е, или неправилно?" е еднозначен: няма грешка.
В случая (според скромното ми мнение!) "да протяга" = "ще протяга".
Да-формата в българския език заменя инфинитива (да + лична форма на глагола)."
Това е, ЛьоШевалие...Други забележки към текста ми? -
Тошко,откривам един страх у теб...страх от слизане при хората...Страх,да не би да си помислят другите,че си като тях...
Страх,че може би ти харесва това,което се харесва на всички...
Можеше просто да кажеш: "Да,Радост,много хубав стих"...ама не...
"добре се е получило"...добре се получават сърмите на баба ти,този стих е написан със сърце,и има душа,за разлика много други сухари дето ветреят между трънки и глогинки...А че си вещ в материята - дума да няма,даже повече отколкото ти е нужно
Поздрави на теб и на авторката -
Струва ми се, че тука има грешка: "която под липите ДА протяга" -- това "да" не стои на място.
По принцип не ми допадат толкова дълги редове, но в случая се е получило добре. -
Защо ли усещам два вида носталгия - по родна страна и по младост? Привет само да ти кажа, че съм наминала Коментарите са излишни!
-
Знаеш че си ми помагала, знаеш че от теб съм се учил на Поезия - как да те оценям?! Толкова е разтърсващо! Радостчице, и моя свят е в гробищата и аз нямам при кого да се върна и не се връщам щото само вощеници паля и преливам...
Знаеш ли, ти си щастливка все пак- тук открих за себе си твоя дойстойна наследница, ама ти няма начин да не я знаеш- ти имаш Око!
И Душа имаш, Радостчице, Душа- душевадка!!!
Зем. -
Докосващ стих! Харесах!
-
Достойно, изповедно и разтърсващо опровержение на Сартр /"Другият е ада!"/. Поздрав, Рег!
-
Не оцелява...
-
Невероятна си!!!
Нямам думи... -
Красиво написано и истинно стихотворение - може би затова толкова четящи откриват частица от себе си в него? Благодаря за поезията, Радост
-
...трябва да спрем да бъдем това,което сме,за да станем това,което искаме да бъдем...
страхотна си... бъди! -
Всеки нов ден ни променя, моделира ни и отнема по нещичко от онова наше "аз"...
-
еиа, нининини, еленасим1, зап, хубавкаа, йогимакс, великатаники, зелена,
галенаГВ, самодива, враната, гефита, магнум, ваняИ, ейнджъл войс, катриона, петинка67, зеленвик, майанакиева, благодаря ви от все сърце, че прочетохте и коментирахте стихотворението ми! Благодаря ви!
аргоник, благодаря ти, че ме четеш, макар бих се радвала и да ми споделиш на коментар усещанията си по написаното от мен...Относно вметката ти по вътрешносайтовия живот - не мисля, че повече хора ще я видят под мое стихотворение! Форумът на този сайт е далеч по-посещаван от моите неща и мисля, че там й е мястото. Благодаря ти още веднъж за интереса към скромните ми литературни инвенции!
андромаха - удивително точна реплика! благодаря ти за нея!
галина999 - наказана съм с тази тъга
-
чета, пия жива вода...
Благодаря! -
Радост,не мисля да те коментира,чета те,дори и когато не ти пиша ...
И то не по веднъж...Препрочитам си те често...
За това днес се У-чудих, като видях,как една поетеса в рамките на няколко часа,прочете и направи такива "зашеметителни коментари" на почти всичко публикувано от няколко дни...че се питам..."как е възможно това"Смешно и тъжно... Ако някой в този момент погледне коментарното поле,ще види не повече от няколко потрбители с...мноооого коментар...не знам как се казва това...
Рег,извинявай,че точно тук се спрях да го кажа,но знам,че те четат,и така ще го видят повече хора...не,че някой ще си го закачи като обеца на ухото
Има поети които чета вече почти 30 години и не бих си позволил да правя анализи от рода: Какво е искал да каже поета...как успяват някои хора...никога няма да разбера... -
Не мога да си позволя да те подмина, защото при теб намирам себе си!!!
Рег* -
Ето това се казва поезия!
-
Обожавам да те чета!
-
До сълзи ме трогна този стих,изплакан напрово от сърцето!Поздрави!
-
Притиска сякаш това стихотворение със силата си...
Но такава е поезията ти - силна , смислена и истинска. -
Смисъла на стихът е носталгия незабравима.Промяна след страхове ,болка и липса на свобода.Прекрасно.
-
...онази...ТИ!!!***
С уважение! -
Браво! Много ми хареса!
-
При теб винаги е щедро на поезия!
-
Осъзнаването, че миналото е бреме, е стъпчица към намирането...
Поздрав, Радост! -
!!!
-
Вълнуващо и много истинско,
привет! -
Истинска поезия!
-
!!!....
-
"Не оцелява никой в личния си ад."
Много...
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
