24 нояб. 2006 г., 09:20

нямам сили...

Поэзия

1.1K 0 4

нямам сили..
ти ме уби...
нямам сили..
сърцето ми разби..
нямам сили..
да ти кажа дори,
че тебе силно обичам,
а в замяна ми даваш само сълзи..
нямам сили,
и се лутам сама,
в тълпата от хора,
паднах-но никой не ми подаде ръка..
а,очаквах да дойдеш,
и да ми кажеш в ноща,
че мене силно обичаш
и да изгориме в страстта....
нямам сили...
но ти не видя,
как детето в мене погуби,
и ме направи жена,
която иска да се срещне с смъртта..
нямам сили..
и по пътя вървя,
с дълбока рана в сърцето,
което бавно издъхва
от твойта ръка...
нямам сили..
не чу ли?
ти всичко в мене уби!
нямам сили дори да се върна,
за да усетиш колко много боли...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

vesyy (Весинцето без такава)

до като го обичам,няма да мога да намеря сили да го забравя...

2006-11-24T11:32:26+02:00
kity (Людмила Нилсън)

Болката е изпитание за нас...просто не знаеш колко си силна

2006-11-24T11:08:11+02:00
vesyy (Весинцето без такава)

еми нали тва е задачата на болката,да ни кара да страдаме и падаме
дано наистина успеем

2006-11-24T11:00:08+02:00
kity (Людмила Нилсън)

Понякога ни се струва, че не можем да продължим...напротив, можем

2006-11-24T10:56:17+02:00