Aлекс & Бети Да обичам, о... не зная... на самота ухая... Нямам сили болезнено познати думи да повтарям, никога не съм се чувствала както днес бездомна. Вратата на мечти и чувсвата затварям, но пропадам въпреки това в ямата огромна... Нямам сили да се чудя за какво да живея... Всичко ме кара да се чувствам слаба. Съмнявам се,че новия изгрев ще доживея... Сърцето ми знак "Стоп" дава... И всичко в мен крещи "Не спирай", но сърцето друго чувства, душата ми нашепва без глас: "Не умирай", но и тя иска щастие да почувства. Нямам сили на краката си да стъпя нямам сили за нищо, нито воля за живот, и вече задавам си по-често: "Как да постъпя?!", ще ме оправи само любов... Нямам сили цвят в пустиня да бъда и да съм дъжд в бурна нощ... Просто да съм обикновено момиче искам, но попадам под острия нож... Хайде, в сърцето прицели се, убий го - по-добре, отколкото да страда за усмивките ти, мили. Но в последния ми час, закълни се, че ще ми хванеш ръката, дори да нямаш сили...