Нямам сили...
Aлекс & Бети
Да обичам, о... не зная... на самота ухая...
Нямам сили болезнено познати думи да повтарям,
никога не съм се чувствала както днес бездомна.
Вратата на мечти и чувсвата затварям,
но пропадам въпреки това в ямата огромна...
Нямам сили да се чудя за какво да живея...
Всичко ме кара да се чувствам слаба.
Съмнявам се,че новия изгрев ще доживея...
Сърцето ми знак "Стоп" дава...
И всичко в мен крещи "Не спирай",
но сърцето друго чувства,
душата ми нашепва без глас: "Не умирай",
но и тя иска щастие да почувства.
Нямам сили на краката си да стъпя
нямам сили за нищо, нито воля за живот,
и вече задавам си по-често: "Как да постъпя?!",
ще ме оправи само любов...
Нямам сили цвят в пустиня да бъда
и да съм дъжд в бурна нощ...
Просто да съм обикновено момиче искам,
но попадам под острия нож...
Хайде, в сърцето прицели се,
убий го - по-добре, отколкото да страда за усмивките ти, мили.
Но в последния ми час, закълни се,
че ще ми хванеш ръката, дори да нямаш сили...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александра Матеева Всички права запазени
