Нямам сили...
Aлекс & Бети
Да обичам, о... не зная... на самота ухая...
Нямам сили болезнено познати думи да повтарям,
никога не съм се чувствала както днес бездомна.
Вратата на мечти и чувсвата затварям,
но пропадам въпреки това в ямата огромна...
Нямам сили да се чудя за какво да живея...
Всичко ме кара да се чувствам слаба.
Съмнявам се,че новия изгрев ще доживея...
Сърцето ми знак "Стоп" дава...
И всичко в мен крещи "Не спирай",
но сърцето друго чувства,
душата ми нашепва без глас: "Не умирай",
но и тя иска щастие да почувства.
Нямам сили на краката си да стъпя
нямам сили за нищо, нито воля за живот,
и вече задавам си по-често: "Как да постъпя?!",
ще ме оправи само любов...
Нямам сили цвят в пустиня да бъда
и да съм дъжд в бурна нощ...
Просто да съм обикновено момиче искам,
но попадам под острия нож...
Хайде, в сърцето прицели се,
убий го - по-добре, отколкото да страда за усмивките ти, мили.
Но в последния ми час, закълни се,
че ще ми хванеш ръката, дори да нямаш сили...
© Александра Матеева All rights reserved.
