24 ago 2006, 12:00

Нямам сили...

  Poesía
891 0 4
Aлекс & Бети 

 Да обичам, о... не зная... на самота ухая...

Нямам сили болезнено познати думи да повтарям,
никога не съм се чувствала както днес бездомна.
Вратата на мечти и чувсвата затварям,
но пропадам въпреки това в ямата огромна...

Нямам сили да се чудя за какво да живея...
Всичко ме кара да се чувствам слаба.
Съмнявам се,че новия изгрев ще доживея...
Сърцето ми знак "Стоп" дава...

И всичко в мен крещи "Не спирай",
но сърцето друго чувства,
душата ми нашепва без глас: "Не умирай",
но и тя иска щастие да почувства.

Нямам сили на краката си да стъпя
нямам сили за нищо, нито воля за живот,
и вече задавам си по-често: "Как да постъпя?!",
ще ме оправи само любов...

Нямам сили цвят в пустиня да бъда
и да съм дъжд в бурна нощ...
Просто да съм обикновено момиче искам,
но попадам под острия нож...

Хайде, в сърцето прицели се,
убий го - по-добре, отколкото да страда за усмивките ти, мили.
Но в последния ми час, закълни се,
че ще ми хванеш ръката, дори да нямаш сили...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Александра Матеева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Момичета,моля ви,не спорете
    добър е замисъла за стиха.
    Чудесно,напред продължете
    опитвайте,вървете към върха.

    Поздрав и усмивка /на квадрат/
  • Светльо,имам един друг въпрос.В моето "творчество" ,колкото пъти ти си се появил,толкова пъти пишеш 2-ки.Или най-високата оценка е 3.Найстина ли толкова не ти харесва или просто се заяждаш?Не искам да споря,просто питам,защото уважавам всяко мнение...
    А Бети,остави миличка.
  • Ми не чакам ръкопляскания,но определено е по-приятно да чуеш хубав коментар и да ти поставят хубава оценка, а не 2-ки,както ти правиш...
  • Като не ти харесва,по-добре недей писа.На мен лично много ми харесва,супер сме ей

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...