Един" юнак" ме посъветва
да тръгна с Миха по света
и дори направо вметна,
че тук не виждам светлина!

Аз саркастично отговорих,
че чакам умник, по-добър,
очичките ми да отвори,
да ме съветва по хатър!

... Как в родното огнище свято
аз огъня ще загася!
Немил-недраг ще за пресмятам,
как сребърници ще спестя?!

Аз българите критикувах,
че са хора без морал
и лошо време пророкувах,
и че народът е заспал...

Че скоро можем да изчезнем!
Ще се затрием, без следа.
Че в този тупик, ако влезнем,
народът ни ще е в беда!

Та ние мрем и демографски!
И скоро ще сме малцинство!
Все разсъждаваме еснафски
и не държим на потекло!

Че в нашата страна красива
ще дойдат други племена...
О, българското се затрива
и съхнат наш′те семена!

Затуй аз пиша мрачни песни!
Затуй е моята тъга!
Бих пял и оди  най-чудесни,
но нямам стимул за това...

13.11.2011 г. София