10 апр. 2014 г., 21:32

Нямаме време 

  Поэзия
454 0 0

НЯМАМЕ  ВРЕМЕ

 

Отчаяни  погледи  следват  деня.

Кръстосани шпаги - докосват крила.

Пораснали мисли излитат безмер.

Безпорядък и хаос - изчезват в тъмата.

 

Вятър  помита  души  заблудени.

В  дни  уморени - децата  растат.

Смълчани реките сънуват брега.

Товарът е тежък. Душата крещи.

 

Как да пораснат? - се питат децата.

Как да  сънуват? - питат  вълните.

Летят ли мечтите? - се питат душите.

Слънцето спи ли? - питат звездите.

 

Объркано време. Забързано  време.

Часовникът бърза. Уви! Нямаме време!

© Крисимира Найденова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??