НЯМАМЕ ВРЕМЕ
Отчаяни погледи следват деня.
Кръстосани шпаги - докосват крила.
Пораснали мисли излитат безмер.
Безпорядък и хаос - изчезват в тъмата.
Вятър помита души заблудени.
В дни уморени - децата растат.
Смълчани реките сънуват брега.
Товарът е тежък. Душата крещи.
Как да пораснат? - се питат децата.
Как да сънуват? - питат вълните.
Летят ли мечтите? - се питат душите.
Слънцето спи ли? - питат звездите.
Объркано време. Забързано време.
Часовникът бърза. Уви! Нямаме време!
© Крисимира Найденова Все права защищены