Apr 10, 2014, 9:32 PM

Нямаме време

  Poetry
618 0 0

НЯМАМЕ  ВРЕМЕ

 

Отчаяни  погледи  следват  деня.

Кръстосани шпаги - докосват крила.

Пораснали мисли излитат безмер.

Безпорядък и хаос - изчезват в тъмата.

 

Вятър  помита  души  заблудени.

В  дни  уморени - децата  растат.

Смълчани реките сънуват брега.

Товарът е тежък. Душата крещи.

 

Как да пораснат? - се питат децата.

Как да  сънуват? - питат  вълните.

Летят ли мечтите? - се питат душите.

Слънцето спи ли? - питат звездите.

 

Объркано време. Забързано  време.

Часовникът бърза. Уви! Нямаме време!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Крисимира Найденова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...