Apr 10, 2014, 9:32 PM

Нямаме време

  Poetry
621 0 0

НЯМАМЕ  ВРЕМЕ

 

Отчаяни  погледи  следват  деня.

Кръстосани шпаги - докосват крила.

Пораснали мисли излитат безмер.

Безпорядък и хаос - изчезват в тъмата.

 

Вятър  помита  души  заблудени.

В  дни  уморени - децата  растат.

Смълчани реките сънуват брега.

Товарът е тежък. Душата крещи.

 

Как да пораснат? - се питат децата.

Как да  сънуват? - питат  вълните.

Летят ли мечтите? - се питат душите.

Слънцето спи ли? - питат звездите.

 

Объркано време. Забързано  време.

Часовникът бърза. Уви! Нямаме време!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Крисимира Найденова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...