джуди (Гинка Любенова Косева)
307 1561
29 мая 2008 г., 14:23

Нямо кино 

  Поэзия » Другая
695 0 6

Не ми остана вече начин,

метод, способ  и подход,

към теб да се придържам някак

във съвместния живот.

 

Хиляди възможности опитах,

и нежна бях, и лоша, и добра,

при все това и не изпитах

признание от твоята душа.

 

Но ще кажа най-накрая,

театърът не бе успешен,

аз във него не играя,

а ролята - тотална грешка.

 

Твоето банално представление

не помня колко без антракт

се оказа престъпление

и ефект - духовен крах.

 

Сега актьори сме и двамата

със роли отегчителни и неми,

във нямото кино на драмата

безмълвни и опустошени.

© Гинка Любенова Косева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • ех...как ме натъжавате днес...
    с истинските си житейски послания...
    но нали знаете, че нямото кино се прероди
    в говорящо и цветно...има надежда...винаги...
    с обич за теб, мила Гинка.
  • Нямо кино...,но филмът продължава.
    Поздрави!
  • Пфу!!! Защо пък да е написано по истински случай?! Не съм съгласна!!! Стихът е прекрасен, затрогващ! Личи си, че е излят от душа! Но защо не може след години съвместен живот да се пишат стихове посветени на зрялата любов, която е устояла на времето...
    Поздрав за великолепния стих все пак, това другото си е мой протест, дето не е от особено значение
  • До болка познато.Смела си!Силна си!Прегръдки от една актриса от същия филм!Много ми хареса!
  • Разбирам те...!
    И в края на краищата излиза, че всеки си има свой свят
    и е актьор с главна роля в него!
    Прегръдка!
  • За съжаление понякога точно в това се превръща дългогодишният семеен живот - в нямо кино! Силен, емоционален, изстрадан стих, мила Гинче! Поздрав за силата и смелостта ти!Прегръщам те!
Предложения
: ??:??