29.05.2008 г., 14:23

Нямо кино

812 0 6

Не ми остана вече начин,

метод, способ  и подход,

към теб да се придържам някак

във съвместния живот.

 

Хиляди възможности опитах,

и нежна бях, и лоша, и добра,

при все това и не изпитах

признание от твоята душа.

 

Но ще кажа най-накрая,

театърът не бе успешен,

аз във него не играя,

а ролята - тотална грешка.

 

Твоето банално представление

не помня колко без антракт

се оказа престъпление

и ефект - духовен крах.

 

Сега актьори сме и двамата

със роли отегчителни и неми,

във нямото кино на драмата

безмълвни и опустошени.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гинка Любенова Косева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ех...как ме натъжавате днес...
    с истинските си житейски послания...
    но нали знаете, че нямото кино се прероди
    в говорящо и цветно...има надежда...винаги...
    с обич за теб, мила Гинка.
  • Нямо кино...,но филмът продължава.
    Поздрави!
  • Пфу!!! Защо пък да е написано по истински случай?! Не съм съгласна!!! Стихът е прекрасен, затрогващ! Личи си, че е излят от душа! Но защо не може след години съвместен живот да се пишат стихове посветени на зрялата любов, която е устояла на времето...
    Поздрав за великолепния стих все пак, това другото си е мой протест, дето не е от особено значение
  • До болка познато.Смела си!Силна си!Прегръдки от една актриса от същия филм!Много ми хареса!
  • Разбирам те...!
    И в края на краищата излиза, че всеки си има свой свят
    и е актьор с главна роля в него!
    Прегръдка!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...