29.05.2008 г., 14:23 ч.
Нямо кино
Не ми остана вече начин,
метод, способ и подход,
към теб да се придържам някак
във съвместния живот.
Хиляди възможности опитах,
и нежна бях, и лоша, и добра,
при все това и не изпитах
признание от твоята душа.
Но ще кажа най-накрая,
театърът не бе успешен,
аз във него не играя,
а ролята - тотална грешка.
Твоето банално представление
не помня колко без антракт
се оказа престъпление
и ефект - духовен крах.
Сега актьори сме и двамата
със роли отегчителни и неми,
във нямото кино на драмата
безмълвни и опустошени.
© Гинка Любенова Косева Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Нямо кино...,но филмът продължава.
Поздрави! -
Пфу!!! Защо пък да е написано по истински случай?! Не съм съгласна!!! Стихът е прекрасен, затрогващ! Личи си, че е излят от душа! Но защо не може след години съвместен живот да се пишат стихове посветени на зрялата любов, която е устояла на времето...
Поздрав за великолепния стих все пак, това другото си е мой протест, дето не е от особено значение
-
До болка познато.Смела си!Силна си!Прегръдки от една актриса от същия филм!Много ми хареса!
-
Разбирам те...!
И в края на краищата излиза, че всеки си има свой свят
и е актьор с главна роля в него!
Прегръдка! -
За съжаление понякога точно в това се превръща дългогодишният семеен живот - в нямо кино! Силен, емоционален, изстрадан стих, мила Гинче! Поздрав за силата и смелостта ти!Прегръщам те!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
с истинските си житейски послания...
но нали знаете, че нямото кино се прероди
в говорящо и цветно...има надежда...винаги...
с обич за теб, мила Гинка.