О, дух на любовта !
Незнаен дух !
Затворен в клетките ми съкровени,
умъртвен от самота...

И чудото, родено в мен
от силната ми вяра в чудеса,
живее още във ранената душа,
но губя го от ден на ден
и падам...

Сивее красотата в мен,
мечтите ми попадат в плен 
на ежедневната лъжа,
без светъл ден,
като каторжница,
осъдена на дребните неща
душата ми старее...

О, дух на любовта! Потаен!
Разяждаш клетките като киселина,
какво, превърна вярата
в развалина?

Една искра остана
като Феникс
да лумне плахо 
върху пепелта...