Feb 28, 2016, 9:23 PM

О, дух на любовта !

  Poetry » Love
1K 0 0

О, дух на любовта !
Незнаен дух !
Затворен в клетките ми съкровени,
умъртвен от самота...

 

И чудото, родено в мен
от силната ми вяра в чудеса,
живее още във ранената душа,
но губя го от ден на ден
и падам...

 

Сивее красотата в мен,
мечтите ми попадат в плен 
на ежедневната лъжа,
без светъл ден,
като каторжница,
осъдена на дребните неща
душата ми старее...

 

О, дух на любовта! Потаен!
Разяждаш клетките като киселина,
какво, превърна вярата
в развалина?

 

Една искра остана
като Феникс
да лумне плахо 
върху пепелта...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Юлия Шопова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....