Feb 28, 2016, 9:23 PM

О, дух на любовта !

  Poetry » Love
1K 0 0

О, дух на любовта !
Незнаен дух !
Затворен в клетките ми съкровени,
умъртвен от самота...

 

И чудото, родено в мен
от силната ми вяра в чудеса,
живее още във ранената душа,
но губя го от ден на ден
и падам...

 

Сивее красотата в мен,
мечтите ми попадат в плен 
на ежедневната лъжа,
без светъл ден,
като каторжница,
осъдена на дребните неща
душата ми старее...

 

О, дух на любовта! Потаен!
Разяждаш клетките като киселина,
какво, превърна вярата
в развалина?

 

Една искра остана
като Феникс
да лумне плахо 
върху пепелта...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Юлия Шопова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...