20 мар. 2013 г., 23:16  

О, Дяконе

829 0 1

О, Дяконе, погребан в пръстта,

кръвта ти отдавна попила е земята,

свободата, която не видя,

за България, майчицата свята.

 

Отиде си, но струваше ли си цената,

която толкоз скъпо заплати,

народът сега да живее

в името на твоите мечти.

 

 

 

И днес на този ден,

ще отеква гласът на народа,

че даде си Апостолът живота

за Българската свобода!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Илия Левков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • И аз често си задавам въпроса какво ли биха казали героите, ако можеха да видят какво се случва. И ме е страх да си мисля за това. Може би биха се самоубили малко след възкресението си.

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...