20 мар. 2013 г., 23:16  

О, Дяконе

839 0 1

О, Дяконе, погребан в пръстта,

кръвта ти отдавна попила е земята,

свободата, която не видя,

за България, майчицата свята.

 

Отиде си, но струваше ли си цената,

която толкоз скъпо заплати,

народът сега да живее

в името на твоите мечти.

 

 

 

И днес на този ден,

ще отеква гласът на народа,

че даде си Апостолът живота

за Българската свобода!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Илия Левков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • И аз често си задавам въпроса какво ли биха казали героите, ако можеха да видят какво се случва. И ме е страх да си мисля за това. Може би биха се самоубили малко след възкресението си.

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...