20 мар. 2013 г., 23:16  

О, Дяконе

833 0 1

О, Дяконе, погребан в пръстта,

кръвта ти отдавна попила е земята,

свободата, която не видя,

за България, майчицата свята.

 

Отиде си, но струваше ли си цената,

която толкоз скъпо заплати,

народът сега да живее

в името на твоите мечти.

 

 

 

И днес на този ден,

ще отеква гласът на народа,

че даде си Апостолът живота

за Българската свобода!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Илия Левков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • И аз често си задавам въпроса какво ли биха казали героите, ако можеха да видят какво се случва. И ме е страх да си мисля за това. Може би биха се самоубили малко след възкресението си.

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...