Mar 20, 2013, 11:16 PM  

О, Дяконе

  Poetry » Other
840 0 1

О, Дяконе, погребан в пръстта,

кръвта ти отдавна попила е земята,

свободата, която не видя,

за България, майчицата свята.

 

Отиде си, но струваше ли си цената,

която толкоз скъпо заплати,

народът сега да живее

в името на твоите мечти.

 

 

 

И днес на този ден,

ще отеква гласът на народа,

че даде си Апостолът живота

за Българската свобода!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Илия Левков All rights reserved.

Comments

Comments

  • И аз често си задавам въпроса какво ли биха казали героите, ако можеха да видят какво се случва. И ме е страх да си мисля за това. Може би биха се самоубили малко след възкресението си.

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...