Mar 20, 2013, 11:16 PM  

О, Дяконе

  Poetry » Other
831 0 1

О, Дяконе, погребан в пръстта,

кръвта ти отдавна попила е земята,

свободата, която не видя,

за България, майчицата свята.

 

Отиде си, но струваше ли си цената,

която толкоз скъпо заплати,

народът сега да живее

в името на твоите мечти.

 

 

 

И днес на този ден,

ще отеква гласът на народа,

че даде си Апостолът живота

за Българската свобода!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Илия Левков All rights reserved.

Comments

Comments

  • И аз често си задавам въпроса какво ли биха казали героите, ако можеха да видят какво се случва. И ме е страх да си мисля за това. Може би биха се самоубили малко след възкресението си.

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...