О, Елица!
Още щом те зърнах,
едва не повърнах.
Кравешкият поглед в очите ти,
мазните къдрици на косите ти.
Предизвикват в мене отвращение,
погнуса, омраза и презрение.
О, Елица!
Нямаш нито хубав гъз, ни цица!
Каква "чаровна" хубавица!
Каква отблъскваща грозница!
Твоите крака космати,
твоите ръце като лопати.
Нивга не ми дават мира -
искам да те фрасна със секира.
О, Елица!
Твоите очила са с уникална форма.
Твоят глас е дразнещ, като на кретен -
сякаш си овца в човешка форма,
сякаш си олигофрен.
О, Елица!
Твоите зъби криви са и жълти.
Щом ухилиш се, си мисля:
"Да бях мъртъв аз!
Много по-добре е да си в гроба,
отколкото с Елица в един клас."
О, Елица!
Дано да пукнеш, твойта мама!
Да удуша те с раница,
да хвърля те през джама,
да те отровя с баница,
да те удавя в кофата с водата,
да счупя ти на шест места главата,
отдавна искам аз!
Умри, изчадие от ада,
и ще настъпи мир във този клас.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Коко Все права защищены

.