Дори и седем дена
и седем нощи да сме тук-
съдбата ни не ще се променя.
Затуй, Командире, не издавай звук!

О, Господарке огорчена!?
Ще победим ний. Замълчи!
Знаем как се крепост превзема
и как щурмува се с огнени стрели!

Кой плана ми развали,
след като тръгна по следата?
Моят слуга дори - 
едва разпозна ме по косата!?

           
              ***

А тя извиква силно от кулата си
с глас сиренен на богиня.
Къде е оня вестоносец красив?
Кой друг знае местата!?

Войните затаяват дъх почти,
сепнали се от въпроса.
Мълчат и търкат те очи,
а Слънцето посрещна госта...

от цикъла "Орел над Дунава"