Орисия
Човекът в огледалото отсреща
ме гледа изпод вежди начумерено...
Не подозира, че едно кроше премерено
ще му разчупи мутрата зловеща...
Не му е ясно, че да мигна сáмо –
ще си събира зъбите по пода...
Не знае той, че моята особа
има едно секретно ляво рамо...
Не знае той Нахалникът проклети
как бих постъпил с него при Потопа –
пръв бих го потопил и слeд това на гроба
хоро с другари и ракия ще изтропам...
Ала... Мръсникът с Мръсник /на що разчита/ –
че само да ми шушне, че си с други –
глава си ще сведа, сълзи ще лея...
На колене ще падна! И пак език ми се заплита!!!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Момчил Манов Все права защищены
. Накрая пак любовта спасява положението. Поздрави!