10.12.2017 г., 22:03 ч.  

Орисия 

  Поезия » Любовна
370 1 2

Човекът в огледалото отсреща

ме гледа изпод вежди начумерено...

Не подозира, че едно кроше премерено

ще му разчупи мутрата зловеща...

 

Не му е ясно, че да мигна сáмо –

ще си събира зъбите по пода...

Не знае той, че моята особа

има едно секретно ляво рамо...

 

Не знае той Нахалникът проклети

как бих постъпил с него при Потопа –

пръв бих го потопил и слeд това на гроба

хоро с другари и ракия ще изтропам...

 

Ала... Мръсникът с Мръсник /на що разчита/ –

че само да ми шушне, че си с други –

глава си ще сведа, сълзи ще лея...

На колене ще падна! И пак език ми се заплита!!!

 

© Момчил Манов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??