31 янв. 2018 г., 08:33

О, скитнико

558 0 0

О, скитнико!
Аз те познах!
Ти скита и търси се дълго!
О, скитнико,
какво ли си изживял,
бродейки по прашните улици..
Как ли си, скитнико, ставал,
след като си бил повален?
Как ли си цяло сърце давал
и пак си бил разорен?
Колко ли нощи си плакал,
колко ли болка си изтърпял?
Колко ли дни си ме чакал,
колко ли мечти изгорял?
Колко ли надежди продал си,
за едница искрица огън Любов?
Душата ти вече я няма,
напусна те онази мрачна нощ..
когато те либе остави
и прониза те с остър кинжал.
Грачеха гарвани черни,
ликуваха шумно в нощта,
че отнета бе още една невинна човешка душа.
О, скитнико,тежка е съдбата ти!
О, скитнико,ти си самотник,
божия рожба проклета със смърт.
Роден си да скиташ безцелно,
да страдаш,да обичаш ,да гориш.
О, скитнико..
Аз те познавах.. а сега си просто спомен блед и красив.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© ChrisCre Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....