О, скитнико!
Аз те познах!
Ти скита и търси се дълго!
О, скитнико,
какво ли си изживял,
бродейки по прашните улици..
Как ли си, скитнико, ставал,
след като си бил повален?
Как ли си цяло сърце давал
и пак си бил разорен?
Колко ли нощи си плакал,
колко ли болка си изтърпял?
Колко ли дни си ме чакал,
колко ли мечти изгорял?
Колко ли надежди продал си,
за едница искрица огън Любов?
Душата ти вече я няма,
напусна те онази мрачна нощ..
когато те либе остави
и прониза те с остър кинжал.
Грачеха гарвани черни,
ликуваха шумно в нощта,
че отнета бе още една невинна човешка душа.
О, скитнико,тежка е съдбата ти!
О, скитнико,ти си самотник,
божия рожба проклета със смърт.
Роден си да скиташ безцелно,
да страдаш,да обичаш ,да гориш.
О, скитнико..
Аз те познавах.. а сега си просто спомен блед и красив.