knqza (Даниел Стоянов)
162 145
10 мая 2006 г., 23:13

О,СОФИЯ ,СТОЛИЦЕ МОЯ ГОЛЯМА... 

  Поэзия
560 0 3
О, София, столице моя голяма,
колко прашни са твойте пътища днес.
А пред мен стърчат само крехки фасади,
бум на мащабен строителен процес.
А къде са онези зелени градинки,
дето някога играехме с кеф?
Всичко е вече на бързо продадено,
драснал е подписа някой си шеф.
Чезнат бавно и твойте паркове
и чешмичките за глътка вода.
Но пък имаш модерните центрове,
ставаш част от Европа сега.
Нищо, че сутрин претъпкан е рейса
и затиснати сме на последна врата.
Още малко, щом стигне метрото до Младост
ще избегнем задръстване, гняв, суета...
Пак добре, че е Витоша близо,
тя балсам е за нашите очи.
Дойде ли събота или неделя,
всеки тръгва да я изкачи.
А от горе виждаме облак отровен,
смог над огромния град.
Ще подишаме чист въздух и после
слизаме пак в прашният ти обхват.
И забързани в своето ежедневие
тъй живеем сред шумния хаос.
На какво ли не ставаме свидетели,
ей, така е тука при нас.

© Даниел Стоянов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Болна е България, не София, не провинцията, България!

    п.п. Кети, тогава защо софянци масово копуват къщи и апартаменти в Перник, Радомир и селата около тях?
  • Дани, поздрав за стиха!!!
    Обаче да ти кажа, че и при нас в провинцията не е по-добре. Разбити улици, мръсотия. Единственото за което признавам София е, че има човек къде да отиде: театър, концерт, стадиони. А при нас братко пълна трагедия...
  • Никак не ми харесва картинката при вас.
    Затова сте изнервени,болни и тъжни.
    А за написаното поздравления!
Предложения
: ??:??