10 мая 2006 г., 23:13

О,СОФИЯ ,СТОЛИЦЕ МОЯ ГОЛЯМА...

725 0 3
О, София, столице моя голяма,
колко прашни са твойте пътища днес.
А пред мен стърчат само крехки фасади,
бум на мащабен строителен процес.
А къде са онези зелени градинки,
дето някога играехме с кеф?
Всичко е вече на бързо продадено,
драснал е подписа някой си шеф.
Чезнат бавно и твойте паркове
и чешмичките за глътка вода.
Но пък имаш модерните центрове,
ставаш част от Европа сега.
Нищо, че сутрин претъпкан е рейса
и затиснати сме на последна врата.
Още малко, щом стигне метрото до Младост
ще избегнем задръстване, гняв, суета...
Пак добре, че е Витоша близо,
тя балсам е за нашите очи.
Дойде ли събота или неделя,
всеки тръгва да я изкачи.
А от горе виждаме облак отровен,
смог над огромния град.
Ще подишаме чист въздух и после
слизаме пак в прашният ти обхват.
И забързани в своето ежедневие
тъй живеем сред шумния хаос.
На какво ли не ставаме свидетели,
ей, така е тука при нас.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Даниел Стоянов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Болна е България, не София, не провинцията, България!

    п.п. Кети, тогава защо софянци масово копуват къщи и апартаменти в Перник, Радомир и селата около тях?
  • Дани, поздрав за стиха!!!
    Обаче да ти кажа, че и при нас в провинцията не е по-добре. Разбити улици, мръсотия. Единственото за което признавам София е, че има човек къде да отиде: театър, концерт, стадиони. А при нас братко пълна трагедия...
  • Никак не ми харесва картинката при вас.
    Затова сте изнервени,болни и тъжни.
    А за написаното поздравления!

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...