О, София, столице моя голяма, колко прашни са твойте пътища днес. А пред мен стърчат само крехки фасади, бум на мащабен строителен процес. А къде са онези зелени градинки, дето някога играехме с кеф? Всичко е вече на бързо продадено, драснал е подписа някой си шеф. Чезнат бавно и твойте паркове и чешмичките за глътка вода. Но пък имаш модерните центрове, ставаш част от Европа сега. Нищо, че сутрин претъпкан е рейса и затиснати сме на последна врата. Още малко, щом стигне метрото до Младост ще избегнем задръстване, гняв, суета... Пак добре, че е Витоша близо, тя балсам е за нашите очи. Дойде ли събота или неделя, всеки тръгва да я изкачи. А от горе виждаме облак отровен, смог над огромния град. Ще подишаме чист въздух и после слизаме пак в прашният ти обхват. И забързани в своето ежедневие тъй живеем сред шумния хаос. На какво ли не ставаме свидетели, ей, така е тука при нас.
Дани, поздрав за стиха!!!
Обаче да ти кажа, че и при нас в провинцията не е по-добре. Разбити улици, мръсотия. Единственото за което признавам София е, че има човек къде да отиде: театър, концерт, стадиони. А при нас братко пълна трагедия...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
п.п. Кети, тогава защо софянци масово копуват къщи и апартаменти в Перник, Радомир и селата около тях?