О, соле мио!

14 янв. 2024 г., 11:08

Поэзия

117 3 2

О, СОЛЕ МИО!

… когато бях шейсет и шестгодишен – и остарях година след това,

и още помня – римите си пишех със стръкчета от лятната трева,

слънца рисувах с жълти тебешири в алеите на ледения парк

и надах се, че Бог не ще отсвири и мен подир поредния инфаркт,

захлебвах някак си – неблаговато! – и в стиховете, дето ви чета,

мечтаех си да бъде вечно лято! – и да съм още нужен на света,

оказа се, че адски съм се лъгал, по-сам дори от вятър в пуста степ,

погледнато от по-особен ъгъл, ненужен съм до днес – и тъй нелеп,

„О, соле мио!“ – пях ви с Павароти, и плаках като малките деца.

Дано след мен във идните животи за вас да грейнат моите слънца!

13 януарий 2024 г.

гр. Варна, 13, 05 ч.