Полетът на пингвините
Докосна ме гърбът на твоята ръка.
Очите ти крила край мене прелетяха.
Двукракото сърце побягна към нощта.
С индигото на мрака те се сляха.
Усетих я, душата си безкрила чайка.
Потърсила е каменния скелет на брега,
там кървави малини и букети лайка
с оцъклени звезди живеят в самота.
Пътуват мислите ми, ято от пингвини.
Надежди стържат в немощното тяло.
В главата ми с вода създават се картини.
Денят ми хълцайки поглежда в огледало.
С красиви танци пъстър пчелояд.
Извадил е осите от душата.
Усмихнато е тъжен старец белобрад.
Нарамил залеза и красотата.
Дъги безцветни птиците рисуват.
Мечтите им задъхани летят.
Поети стихове безумни публикуват
в тях мисли сгърчени крещят.
© Гедеон Все права защищены
Свързани произведения
в очите ти – криле на птица,
как пърхолясват и пероотдават
във вихъра на ръченица.
Протягат гърбове ръцете, ...
Комментарии
-
За съжаление само гърбът на ръката (дорзум мани) и индиговата нощ са мои бисери. Другото си е плагиатстване, леко ретуширано от мен.
Дори и индиговата нощ не е мое. Мое е мастиленото небе. -
Добро заглавие, но може и "Двукракото сърце е влюбено в пингвин"
-
Трябваше да си кръстиш творбата "Полетът на пингвините"
-
И освежен в поезия се хвърляш
с метафори танцуваш под ръка.
И стихове прекрасни публикуваш.
Те охладени(извратени) са във твоята глава. -
Сега разбра ли защо в главата си някои имат вода - когато трудно е да продължиш, да можеш да се освежиш :р
-
С това премина в безчетков амфибрахий и ми е трудно да го продължа
-
Душата ми безкрила шматка си търси окрилена патка ха ха
-
Ша го коригирам на душата ми безкрила патка.
Мисля, че така има смисъл. -
Най-много се смях/и още се смея/ на "душата ми безкрила чайка"хаха чайка може да се заменя с всяка птица, която ни хрумне, безсмислието остава все същото Тва не знам някой от всепризнатите световни поети да го е постигал! Уникално!
Без съмнение мислите довели до това са ято от пингвини ха ха натровени от кървави малини
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Умислен съм на прашната пътека.
Постлана е с пребити камъни.
Край мен вървят умиращи дървета.
Не зная смисъла, дори и плана им.
На клоните накацали пингвини.
Щастливи те си пеят за любов.
За лятото в арктически градини,
за красотата в призивния зов.
Самотно, тихичко до мен вървеше.
Двукрако влюбено сърце.
То стихове за сляпа обич си редеше
с мечти за лилаво небе.
От някъде яви се облак какавида
и плисна пъстър майски дъжд.
Сърцето ядно разтуптя се от обида.
Не са сълзи от истинския мъж.
Погледнах се, аз бях дъга.
Прекрасна, пъстра, многолика.
Разцъфна роза в моята уста.
Яви се промисъл велика.
Одата е много дълга и нямам коментарно поле.