Полетът на пингвините
Докосна ме гърбът на твоята ръка.
Очите ти крила край мене прелетяха.
Двукракото сърце побягна към нощта.
С индигото на мрака те се сляха.
Усетих я, душата си безкрила чайка.
Потърсила е каменния скелет на брега,
там кървави малини и букети лайка
с оцъклени звезди живеят в самота.
Пътуват мислите ми, ято от пингвини.
Надежди стържат в немощното тяло.
В главата ми с вода създават се картини.
Денят ми хълцайки поглежда в огледало.
С красиви танци пъстър пчелояд.
Извадил е осите от душата.
Усмихнато е тъжен старец белобрад.
Нарамил залеза и красотата.
Дъги безцветни птиците рисуват.
Мечтите им задъхани летят.
Поети стихове безумни публикуват
в тях мисли сгърчени крещят.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гедеон Всички права запазени
